Хранителни отпадъци – какво да правим с тях?

Контейнери за хранителни отпадъци

Според различни оценки от 30 до 80 процента от съдържанието на нашите битови отпадъци са хранителните отпадъци.
Защо е толкова важно да се занимаваме с органика? Факт е, че органичната материя е причина за това, че живеенето в близост до депо за битови отпадъци става неприятно и вредно.
На депото с нашите хранителни отпадъци не се случва същото, както в купчината компост на вилата например. На депото органичната материя не се превръща в компост, тъй като няма кислород и се образува анаеробен процес, в резултат на което се отделят серни оксиди, сероводород и меркаптани, които са отговорни за отвратителните миризми на депата, както и голямото количество метан. Метанът е лесно запалим и запалва след себе си и полимерите , добавяйки още токсични продукти от изгарянето към зловредния газов коктейл.

Частна къща / вила

• Традиционно компостиране в компостна яма / купчина / кутия: обработката се извършва за сметка на „диви“ компостни червеи, други насекоми и микроорганизми, които вече присъстват в почвата и отпадъците. Компостирането отнема от шест месеца до две години, в зависимост от суровината и климатичните условия.
• Уличен вермикомпостер – преработка в биохумус с помощта на специални породи компостни червеи. Поради по-голямата ефективност на червеите, при същите условия обработката е по-бърза, отколкото в първия случай.
• Хранене на домашни любимци.
• Закопаване на органичната материя директно в лехите – по време на преработката компостните червеи и микроорганизмите обогатяват почвата с хумус. Отрицателният момент е, че през лятото лехите обикновено са заети. Ето защо се прилага следния метод.
• Компост – „хранилка“ за червеи в лехите, под храстите или дърветата. Органичните червеи се обогатяват с хумус в почвата в близост до хранилката.
• Поставяне на органичната материя в близка гора, на поляна
  Град
• Събиране на такъв тип отпадъци в контейнери за хранителни отпадъци в отделен, за целта, контейнер на обикновени контейнерни площадки:
• аеробно (с достъп на кислород) компостиране по индустриален начин, полученият висококачествен компост може да се използва в селското стопанство;
• анаеробна (без кислород) ферментация за производство на биогаз, утайка – допълнително да се компостира или използва веднага в зависимост от технологията на ферментация.
• Вариантът с широкото въвеждане на чопъри-изхвърлячи: подходящ за много големи градове, където събирането на хранителни отпадъци в двора в отделни контейнери ще доведе до допълнителни транспортни товари и др. Канализацията на такъв град трябва да бъде преоборудванас с полиетиленови тръби и да завърши с инсталации за биогаз. Утайката, останала след образуването на биогаз, може да бъде допълнително обработена от компостни червеи. Биогазът се почиства и използва за собствените нужди на пречиствателната станция (топлина и електричество), а утайките могат да се използват като обработена почва за запълване на депа, пътища. В случай на обработка с червеи получената почва може да се използва и в градското стопанство.